Шармантната офанзива на Макрон на Изток

Също като канцлера Ангела Меркел Еманюел Макрон трябва да се справя с много задачи у дома. Може би повече, отколкото може да реши в момента. Това обаче не му пречи да бъде особено активен на международната и европейската политическа сцена и да защитава мултилатерализма и основните ценности на ЕС. И това е достойна за похвала характерна черта в тези турбулентни политически времена в Европа.

Макрон поде една шармантна офанзива и се опитва да получи подкрепа за своите предложения за реформи в ЕС. Важно е и това, че той разпознава приятелите и враговете и разбира, че стратегическите интереси имат по-голяма тежест от личния чар.

Франция играе ключова роля в ЕС и непрекъснато се застъпва за последователен интеграционен процес. Това е нещо, което Румъния и другите приятелски настроени към ЕС страни могат да подкрепят, за разлика от Унгария и Полша. При тези обстоятелства е трудно Източна Европа да бъде окачествена като единен блок. Еманюел Макрон наложи един нов френски лидерски стил и внесе жизненост в ЕС. Той тръгна на открит сблъсък с противниковата коалиция, водена от Унгария и Италия. Унгарският премиер Виктор Орбан е регионален интелектуален лидер, но за съжаление не е конструктивен играч за големия европейски проект на Макрон, пише в анализ за Deutsche Welle Раду Магдин, румънски политически анализатор, бивш съветник на премиерите на Румъния и Молдова.

По отношение на европейския лидерски стил Макрон е относително предвидим в своята смелост. Той вече направи много интересни предложения. Реакциите на източноевропейските страни-членки бяха смесени. Германия продължава да бъде еднакво обичаният и мразен лидер в ЕС. След кризата в еврозоната трудно може да се говори за един френско-германски двигател, а Полша, която наскоро беше обявена за развит пазар, минава за лидер на източните страни-членки. Това, което искат източните страни-членки на ЕС от Париж, Берлин и Брюксел, е място на общата маса. И няма значение дали патриотизмът и национализмът са на почит в Европа или не. Все едно ние живеем в националистически и патриотични времена. В цяла Средна и Източна Европа самоувереността е силната валута. Шармантата офанзива в тези страни може да функционира само ако се отнасяме към тях с респект и изискваме същото от тях. Разковничето е взаимност.

Същевременно Изтокът очаква нещо като нов капиталистически социален договор, на чиято база правителствата да оставят отворени вратите за глобализацията и чуждестранните фирми, а от друга страна да защитават своите граждани и да не позволяват те да бъдат експлоатирани.

Повечето източноевропейски държави имат, или най-малкото искат да поддържат, добри отношения със САЩ. Това означава, че при всяка дискусия за "ЕС на първо място" в Източна Европа трябва да става дума за един вид наднационално консолидиране и стабилност, а не за борба срещу САЩ.

Ясно е, че не всички страни членки на ЕС в Източна Европа искат едно и също. Това се отнася дори за страните от Вишеградската четворка. Полша вероятно остава на страната на Унгария, но Чехия и Словакия са по-малко склонни да следват евроскептичните послания от Варшава и Будапеща. Подходът към темата за миграцията обединява вишеградските държави, но техните предложения за решаване на проблема могат да разсърдят Франция. Балтийските страни предпочитат една силна Европа в комбинация с тесни трансатлантически връзки. Това се отнася също до Румъния и Хърватия, и в по-малка степен до България и Словения.

Вижте продължението на анализа в материала на Bloomberg TV Bulgaria!